Препоръките за качеството на въздуха (ПКВ) на Световната Здравна Организация (СЗО) са актуализирани за първи път след 16 години (последната голяма ревизия беше през 2005 г.)… и те са много по-строги. Почти 80% от смъртните случаи в световен мащаб вследствие на въздушното замърсяване могат да бъдат намалени, ако страните спазват новите годишни насоки за ФПЧ2,5.
Бърза навигация:
Какво представляват новите Препоръки за Качество на Въздуха (ПКВ)?
Какви са основните разлики между ПКВ от 2021 и 2005 г.?
Как се разработват Препоръките за Качество на Въздуха (ПКВ)?
Защо новите препоръки са толкова важни?
По какво препоръките си приличат и се различават с европейските директиви за качество на въздуха?
Накратко:
Сравнени с по-ранните препоръки на СЗО, новите насоки за качество на въздуха от 2021г. са:
- по-стриктни;
- с повишено доверие в доказателствата за въздействията върху здравето, които се случват на по-ниски нива на замърсяване от признатите по-рано;
- надградени с нови методи за синтез на доказателства и формулиране на насоки;
- с повече подсигурени доказателства за въздействието върху здравето;
- с нови междинни цели, като например за пиковия сезон на озон (O3) и 24-часовите на азотен диоксид (NO2) и въглероден оксид (CO);
- с нови примери за добри практики за управление на някои видове фини ФПЧ (черен въглерод/елементарен въглерод, ултра фини частици и частици, произтичащи от пясъчни и прахови бури).
Какво представляват новите препоръки за качество на въздуха на СЗО?
Глобалните насоки на СЗО за качеството на въздуха (в превод на Global Air Quality Guidelines)) са преработени, за да включат препоръки за насоки за качеството на въздуха, както и междинни цели за шест основни замърсители на въздуха: фини прахови частици (ФПЧ2.5 и ФПЧ10), озон (O3), азотен диоксид (NO2 ), серен диоксид (SO2) и въглероден окис (CO). [1]
Те също така предоставят качествени примери относно добрите практики за управление на определени видове прахови частици (ФПЧ), като черен въглерод/елементарен въглерод, свръх фини частици и частици, произхождащи от пясъчни и прахови бури, за които количествените доказателства са недостатъчни за включването им със „здравословни нива“ в препоръките.
Препоръките установяват нивата на качество на въздуха, необходими за опазване на общественото здраве в целия свят, въз основа на най-актуалната научна информация. ПКВ също така служат като ръководство за определяне дали и с колко експозицията на населението надвишава границите, които могат да бъдат вредни за здравето им.
На международно, национално и общинско равнище ориентировъчните стойности за някои замърсители могат да се използват като базирана на доказателства справка за подпомагане на вземащите решения при определяне на законово приложими стандарти и цели за управление на качеството на въздуха. Те също така са полезен инструмент за разработване на ефективни стратегии за намаляване на емисиите и концентрациите на замърсители и в резултат на това за опазване на човешкото здраве.
Какви са основните разлики между ПКВ от 2021 и 2005 г.?
Новите насоки на Световната здравна организация за качеството на въздуха от 2021 г. отчитат вредно въздействие на въздушното замърсяване върху човешкото здраве при значително по-ниски концентрации, отколкото се смяташе досега. Насоките предлагат нови стандарти за качество на въздуха за защита на здравето на хората чрез понижаване на нивата на важни замърсители на въздуха, някои от които също са свързани с изменението на климата.
Най-значителна е разликата, която виждаме при фините прахови частици под 2,5 микрона (ФПЧ2,5) и азотен диоксид (NO2). Новата годишна норма за ФПЧ2,5 е 2 пъти по-стриктна от старата, променена е от 10 на 5 µg/m3, а среднодневната норма се променя от 25 на 15 µg/m3. Новата насока за средногодишни нива на NO2 е 4 пъти по-стриктна, променена от 40 на 10 µg/m3. Също така, нова среднодневна стойност за NO2 е добавена за първи път в този брой на ПКВ (2021).
Около 80% от смъртните случаи в световен мащаб, дължащи се на експозиция на ФПЧ2,5, могат да бъдат предотвратени, ако страните отговарят на НОВИЯ годишен праг на ФПЧ2,5 от 5 µg/m3. Постигането на междинните цели също ще има значителни ползи за здравето. В случай на постигането на междинна цел 4 за ФПЧ2,5 (което е същото норма като от препоръките през 2005 г. 10 µg/m3) би довело до приблизително 48 % намаление на общите смъртни случаи поради експозиция на ФПЧ2,5.
След предишната глобална актуализация на СЗО през 2005 г. се наблюдава значително увеличение на доказателствата, показващи как замърсяването на въздуха влияе върху няколко области на здравето. В резултат на това и след задълбочена оценка на наличните данни, СЗО понижи почти всички нива на ПКВ, предупреждавайки, че превишаването на новите насоки за качество на въздуха има значителни рискове за здравето. Придържането към тях, от друга страна, може да спаси милиони животи.
Как се разработват Препоръките за Качество на Въздуха (ПКВ)?
Препоръките на СЗО се разработват чрез задълбочен процес на проучване и оценка на доказателства, който включва много групи експерти с ясно определени отговорности. Въз основа на демонстрираните доказателства, предоставени от екипа за систематичен преглед, комитетът за създаване на насоки определя обхвата и основните въпроси на насоките, както и създава препоръките. Освен това външен комитет за преглед дава съществена обратна връзка, а ръководната група на СЗО, съставена от персонал на СЗО от всички региони, следи изпълнението на проекта. Повече от 500 публикации бяха идентифицирани за систематичен преглед и синтез, за да се получат най-актуалните доказателства за определяне на новите стойности на ПКВ.
Тези насоки не предлагат комбинирани експозиции от няколко видове замърсители. Хората често са изложени на няколко различни замърсители на въздуха през ежедневието си. Световната здравна организация признава значението на създаването на цялостни модели за оценка на въздействието на различни експозиции върху човешкото здраве. Настоящите насоки обаче предлагат препоръки за всеки замърсител на въздуха поотделно, тъй като по-голямата част от данните за качеството и здравето на въздуха все още се фокусират върху влиянието на отделните замърсители на въздуха върху здравните резултати.
Защо новите препоръки са толкова важни?
Според изчисленията на СЗО около 7 милиона души умират преждевременно всяка година, най-вече от незаразни болести, в резултат на комбинираното въздействие на замърсяването на въздуха. Това отчасти се дължи на увеличената експозиция в държавите с ниски и средни доходи, но също така е свързано и с бързо нарастващата честота на незаразни болести в целия свят в резултат на застаряването на населението и промените в начина на живот. Замърсяването на въздуха повишава заболеваемостта и смъртността от незаразни сърдечно-съдови и респираторни заболявания, които са водещите причини за смърт в световен мащаб; също така повишава тежестта на заболяването от инфекции на долните дихателни пътища, както и преждевременно раждане и други причини за смърт при деца и кърмачета.
Въпреки факта, че качеството на въздуха в страните с високи доходи постоянно се подобрява, концентрациите на замърсители все още надвишават препоръчаните максимални нива от СЗО на много места. През 2019 г. повече от 90% от световното население е пребивавало на места, където концентрациите на ФПЧ2,5 превишават указанията на СЗО за качеството на въздуха от 2005 г. за дългосрочна експозиция.
Качеството на въздуха обикновено се влошава в повечето страни с ниски и средни доходи, поради мащабната урбанизация и икономическото развитие, които основно разчитат на неефективно изгаряне на изкопаеми горива, като въглища, както и на неефективното използване на горива в бита и промишлеността. Икономическото неравенство и бедност в тези държави са също предпоставки за влошения въздух, който дишат техните граждани.
По какво препоръките си приличат и се различават с европейските директиви за качество на въздуха?
Препоръките за качество на въздуха не са нито стандарти, нито правно обвързващи критерии, те са разработени чрез експертна оценка на настоящите научни доказателства, за да предложат насоки за намаляване на въздействието върху здравето от замърсяването на въздуха. Препоръките за качество на въздуха на СЗО са важен ресурс за правителствените органи, тъй като те разработват базирани на здравето национални стратегии за управление на качеството на въздуха, особено в онези страни, които нямат необходимата научна инфраструктура и ресурси за извършване на собствени оценки в подкрепа на обществената политика. [2]
Директивите на ЕС за качеството на въздуха определят прагове на концентрации на замърсители, които не трябва да се превишават в даден период от време. В случай на превишения органите трябва да разработят и прилагат планове за управление на качеството на въздуха. Тези планове трябва да имат за цел да доведат концентрациите на замърсители на въздуха до нива под пределните и целевите стойности.
Избрани стандарти на ЕС и насоките на Световната здравна организация (СЗО) са обобщени в таблицата по-долу. Те се прилагат за различни периоди от време, тъй като наблюдаваните въздействия върху здравето, свързани с различните замърсители, възникват при различни времена на експозиция.
Насоките на СЗО са определени за опазване на здравето и като цяло са по-строги от сравнимите политически договорени стандарти на ЕС, които освен здравен включват политически и икономически аспекти.
Най-голямо несъответствие виждаме при нормите за ФПЧ 2,5, където до този момент директивите на ЕС нямат 24-часова граница. От години здравни организации се обръщат за промяна именно в този компонент на регламента. Според СЗО именно ФПЧ 2,5 предизвиква най-много заболявания и смъртност и налагането на среднодневна норма в европейските директиви е силно препоръчителна.
2. Krzyzanowski, Michal, and Aaron Cohen. “Update of WHO air quality guidelines.” Air Quality, Atmosphere & Health 1.1 (2008): 7-13.
Тази статия все още няма коментари